Fatherhood

Kirjutab Plamen


A friend of mine - a schoolmate from the highschool- asked me to discribe in her blog my feelings and experiences about being a father.

According to her in Bulgaria fathers are somehow at the background of raising up their children (maybe a cultural phenomenon). Since Zornitsa is a poet and her husband, too, it happened so, that the two other fathers who shared their views, are poets, the second one even considered maybe the most famous recently (although Peter would not agree).

So, in a company of poets - the Bulgarian fathers step up.I thought that it could be posted to our blog, too.

"Моят опит, може би, не е показателен на пръв поглед, защото преплита в себе си проблеми и отношения, прострели се от България до Естония, а това е голямо емоционално разстояние.

Не знам дали това, че присъствах на раждането и бях още от първия ден с детето си, е предопределило да бъда баща и родител по начин, който не съм си представял. Нищо не ми е било трудно или досадно в грижите за нея. Да бъда баща е привилегия, радост и очакване. Стремя се да съм безрезервен и всеотдаен.

Мисля, че имам самочувствие на знаещ и можещ баща. Че знам най-добре, какво иска дъщеря ми, как мога да я успокоя. Аз я приспивам най-често, защото става по-лесно и бързо. Тя единствена ме е чувала да пея в последните 20 години.

Заради това, че често съм единственият край нея, който говори български, говоря нетипично много, дори в двубой с другия език за по-точна или незабравима дума. Определено научих да изразявам повече от себе си и съжалявам, когато не успявам да го правя.

Да бъда отдаден на грижите, може би се очакваше от мен, но най-вече аз го исках и преживявах. Това е чудо, което ме приближава до Бог и до хората, и особено до моите родители. То стана като първи живот за мен - от сутринта до нощта.

Но като във всяка любов, е имало тежки и дори мрачни моменти на избухване, невъздържаност и ревност. И се случвало тя да бъде засегната. Това ми напомня, че имам и друг живот и мисли извън нея и те могат ни връхлитат коварно понякога.

Ролята ни на родители е толкова важна, защото топлотата и нежността оставят следи в мисленето и поведението на децата ни, а грешките ни не се изтриват."

Ma otsisin siia juurde ka ühe pildi. Mia ja Plamen tuulises Õngu rannas.